bank-medias.ru | http://sportnews94.ru | http://telepat09.ru | mynewsmaker.ru/ | seonus.ru
Вестник на Мисията - април 2017 г. PDF Печать E-mail
Добавил(а) Administrator   
03.08.17 10:04

Исус Христос е същият вчера днес и до века. Евр.13:8

ВЕСТНИК НА МИСИЯТА април 2017

Юбилейно издание.
Служащ 55 години по поръчението на Бог.

четете в pdf

Сърдечно поздравявам всички братя и сестри по целият свят в скъпоценното име на нашият Господ Исус Христос със слово от Откр. 1:1

«Откровението от Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Иоан»

Апостол Йоан е бил един от слугите, на когото е била отворена пророческата част от планът на спасението. Апостол Павел е бил единот слугите, на който му е било отворено всичкото, което имало да става в периода на милостта чак до завръщането на Христос.

Павел е могъл на напиши: «Благодаря на Христа Исуса, нашия Господ, Който ми даде сила, че ме счете за верен и ме настани на службата» (1 Тим.1:12). Същото мога да кажа за себе си. А и следващото остава истинско: «И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управлявания, на говорене разни езици» (1 Коорин. 12:28).

Съгласно Своят спасителен план, Самият Господ Бог е поставил служения в Церквата Си. Във нашето време особенното служение на Уилям Бранхам е имало спасително-историческо значение за световната Църква, а също спасително-историческо е служението, чрез което последната Вест предшества второто идване на Христос.

Господ е казал на Иеремия: «Не думай - Дете съм (аз съм бил на 29 години); защото при всичките, при които ще те пратя, ще идеш, и всичко, що ти заповядвам, ще кажеш... Тогава Господ ми рече: Право си видял; защото Аз бързам да изпълня словото Си... Те ще воюват против тебе, Но няма да ти надвият; Защото Аз съм с тебе, за да те избавям, казва Господ» (Еремия 1: 7, 12, 19).

На Първосвещеника Исус е било му казано: «Така казва Господ на Силите: Ако ходиш в пътищата Ми, и ако пазиш наредбите Ми, тогава ти пак ще пазиш дома Ми, и пак ще пазиш дворовете Ми, и ще ти дам свободен достъп между стоящите тук» (Захария 3:7).

Бог в действителност е възвестил на всичките пророци и апостоли онова, което Той е предназначил за Своите Си още от вечността. А през този последен период от време още и на нас го е възвестил. Словото и Божието решение преди още не са били отворени в такъв пълен обем и с такава ясност, както в нашето време.

Във различните Вестници на мисията аз съм написал за мнозина години и особенни преживяване, които са в директна връзка със служението, което ми заповядва да го изпълнявам Самият Господ на 2 април 1962 г.

И във връзка с това, че братята служители ме помолиха, още веднъж накратко ще кажа за няколко лични нща. Както ви е известно , роден съм през декември 1933 г в района на град Данциг, тогава е бил в Западна Прусия. След бягството ни през януари 1945 година заедно със родителите ми, братята и сестрите ми, от военния фронт, който ни настигаше.

Ние живеехме в северна Германия от март 1945 година. Аз посещавах евангелизации и международни християнски конференции от 1947 година, и най първо във Хамбург. През 1948 година преживях спасението си, и бях покръстен според вярата ми. А в 1949 г. преживях кръщението си със Свети Дух ,посветих живота си на моят Господ и ИзкупителИсус Христос. Често посещавах в Хамбург конференции в Eлимската пятидесятна църква на Бахштрассе, също конференции в Свободната пятидесятна церква на Аймсбютелерштрассе. Следвоенните години Свети Дух действаше особенно посреди беженците и преселниците, така е, ставали кръщение от Духа така че цялата църква по времето на молитва в хармония прославяла Бог с посредством говорене на езици.

През 1949г. на една петдесятна конференция за първи път чух за Уилям Бранхам от американски евангелист Герман Хал, който през 1945г., като армейски репортьор е снимал последиците на атомно бомбардиране на Хиросима. Също и Алберт Гец по късно е написал за него в списанието си «повече светлина» за онези изключителни неща, които ставали в неговото служение. И той също е публикувал немският превод на книгата Гордън Лингзи «Уильям Бранхам е мъж, изпратен от Бога»

От януари 1952г. живеях в Крефелд, където имаше една малка петдесятна църква, в която ме каниха да проповядвам. Обаче чрез това, което прочетох в книгата «Уильям Бранхам е мъж, изпратен от Бога» в мен се появи желание да чуя лично този Божий човек.

През август 1955 г. преживях много благословенни служения на брат Бранхам в Карлсруе. Неговата простота и смирение оказаха върху мен много дълбоко впечатление. По време на службите видяхме в действие дарбата на изцеление във връзка с пророческата дарба да вижда във виденията точно това, което Бог на момента е откривал неща от живота на болните, които бяха в молитвената поредица. Пред нас беше същата служба, която, имал я Самият Господ, както ни говори Евангелието.

Пред очите ни слепите наистина ставаха зрящи, а парализираните и тежко болните оздравяваха. Проповядваше се пълното Евангелие на Исус Христос, и Бог подтвържаваше го с последващите знамения (Марк 16:20).

От първи ден бях убеден във това, че никой не може да върши такива дела, които там ставаха, ако с него няма да бъде Бог, Който ги върши.

Това бяха служби като в Библията, и същите дни, които са били по времето на апостолите, и аз ги преживявах като очевидец и свидетел, заедно с другите през авгут 1955 г. в Карлсруе.

Беше ми известно как в църквите по различен начин учат, вярват и кръстят. Затова ми беше важно за да позная как този Божи човек вярва и на какво учи. Нали Бог подтвърждаваше словото на място, пред хиляди хора. С това желание взех участие в голяма конференция "Фойс оф Хилинг", която беше организирана от Гордън Линдзи от през 1958 година от 6 по 15 юни в Далас, Тексас, САЩ. По времето на сутрешните и следобедните служби говориха световно известните евангелисти. А на вечерните служби главният говорител беше брат Бранхам. Така имах възможност да направя разлика помежду тях, достатъчно ми беше първите три дена за получа ясност, че това е била Божия легитимност за неговото служение, което правеше разликка помежду брат Бранхам и всичките други евангелисти.

Преди вечерната служба 12 юни 1958 г. в гр. Далас аз потърсих общение с него, и му казах: «Брат Бранхам, виждам разлика помежду теб и всички други евангелисти. Бих желал да зная, как ти вярваш и учиш?» Отговора му беше: «Аз имам Послание, което трябва да го кажа, след това иди към Лео Мерсир, който записва тези проповеди на магнитофонни ленти, и помоли го да те даде няколко със себе си». А на края в това общение той ми каза: «Брат Франк, с това Послание ти ще се завърнеш в Германия». През онова време аз живеех вече 2,5 години живеех в Канада, и тогава за първи път чух за това Послание (Вест). На края в общението ни се прегърнах ме. На следващия ден отидох към брат Мерсир, и той ми даде 5 проповеди на магнитофони ленти. Аз му оставих адреса си, и от тогава получавах по пощата всяка една проповед на брат Бранхам.

Нов период от време

След това скоро се завърнах в Германия. Тук имах служение на проповедник ,както и преди емиграцията ми през 1956г. През октомври 1959 г. във Крефелд пристигна отговорният ръководител на свободните петдесятни църкви, и по времето на една служба той публично предпазваше от Уилям Бранхам и учението му. За мен, и няколко братя и сестри, общо 14 човека ,е дошло времето да напуснем тази църква. Ние започнах ме да се събираме в малък кръг у дома. Където аз през декември 1959 г. съм превеждал първата проповед на брат Бранхам. Господ така ни даваше милост, че ние след кратко време можахме да наемем зала с място за 70 човека. А още след кратко време взехме под наем зала със 120 места , и след малко - зала на 240 места., тъй като все повече и повече се при съединиха братя и сестри от другите градове. През април 1974 г. ние можахме да отворим тържественно нашият Дом на молитва на 750 седящи места. Проповедите на Уилям Бранхам, които постоянно ми се изпращаха, синхронно сме ги превеждали от магнитофонна лента по времето на службите ни. По такъв начин, ние като църква, преживявахме духовен ръст в хармония.

Вече ви се познати преживяванията ми по време на службите на брат Бранхам, било ли то през 1955, или 1958, или 1962 години, и през личните срещи с него. 21 писмо на брат Бранхам, които са били написани през период от 11 ноември 1955 по 30 септември 1965 г., свидетелстват за личната ми връзка с този Божи човек.

Това е бил денят предназначен от Господа.

Без призвание няма Послание, и няма Послание без призвание.

През неделя 2 април 2017 г. станаха 55 години от тогава ,както вернит Господ ми е призовал според волята Си и в съгласие със планът Си на спасението. Павел три пътя свидетелствува за призванието си, а именно във Деяния 9 гл, Деяния 22 гл  и в Деяния 26 гл. Брат Бранхам също често свидетелствувал за своето призвание. Който имал милост у Богга , той вярвал. А който не вярвал, той минавал покрай това.Същото става и днес.

Апостол Павел представял се така: «Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога» (Римляни 1:1). Също и апостол Яков се представял като слуга: «Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте пръснати племена, поздрав...» (Яков 1:1). Апостол Петър е правил същото: «Симон Петър, слуга и апостол Исус Христов...» (2Петрово 1:1). Верният слуга прави всичко в точност според указанието на своят Господ, в съответствие с това, както му го е заповядал ГОСПОД.

В най-различните Вестници на мисията написал съм също и за последващите преживявания, които са в директна връзка със служението,  поръчаното ми за изпълнение лично от Изкупителя. Той мнозина пътя ме наричаше «Моят слуга», мога да посоча всеко едно място, къде и кога това е било. Нито един път това не беше сън, а всеки път съм бил в бодрстващо състояние. Както и Павел, мога същото да кажа пред Бог и хората, че внезапно дойде от небето (Деян. 22:6). Кой може да разбере какво означава да чуеш всепроникващият глас на ГОСПОДА, и какво означава отговорността, когато получаваш Неговите директни указания?

Гр. Крефелд: свидетелството ми за силното преживяване от 2 април 1962 г. е известно вече от мнозина години за всички вас. На разсъмване чух мощен глас на Господа: «Моят слуга, времето ти за този град скоро ще завърши, аз ще те пратя във други градове да възвестяваш Моето слово». Аз отговорих: «Възлюбения Господ, те няма да ме послушат». И в отговор беше: «Моят слуга ,ще дойде време, когато ще те слушат. Запасете си храна и хранителни продукти, защото ще дойде голям глад. Тогава ти ще стоиш посреди народа и ще раздаваш храна...», и следваха още подробности, върху които трябваше да обърна вниманието си. Най-последните две неща ми бяха казани като нареждане: «Моят слуга, не основавай никакви локални църкви, и не издавай собственна песнарка, защото това е знакът на деноминация». Аз съм убеден в това, че локалните църкви са според Библията ,обаче това не е мое поръчение да основавам църкви в други градове и държави. И когато при нас пеенето от песнарки е нещо обикновено, както и в другите църкви, но аз не мога да публикувам никаква собственна песнарка. В точност изпълних казаното ми от Господа.

Гр. Марсел, Франция: «Моят слуга, ставай се и прочети Второ Тимотей 4 глава ,защото Аз желая да говоря с теб...» А точно предишният ден ме попитаха, какво е седемте гръма от Откр. 10 гл. Нямах отговор. На следващата сутрин Самият Господ ми даде отговора чрез Светото Писание: «проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай, с голямо търпение и непрестанно поучаване». Тогава поставих Библията си върху масата, издигнах ръцете си и казах: «Възлюбеният Господ. Както Ти в реалността ми заповяда да прочета този текст, също е реалност, че няма го записано като слово Божие онова, което са проговорили седемте гръма. Затова и невъзможно да се проповядва.» Това е «така казва Господ». Истинските слуги на Исус Христос са били задължени от Самият Господ да проповядват само написаното във Писанието (Откр1.:3), и нямат право да отнемат и добавят към написаното (Откр. 22-18-20). Нали седемте гръма от Откр.10 ще изговорят своите гласове тогава, когато Господ като Ангел на Завета ще слезе от Небето и ще постави дясната си нога на морето, а лявата на земята.

Гр. Крефелд: Видението за пшеницата и зърнокомбайна беше необикновенно. Върху това преживяване бяха мнозина злословия, дори един брат преди доста години е написал брошюра с заглавие «Делото за зърнокомбайна», в която той ме нарича антихрист, съблазнител и т.н, и много се присмива върху мен. Пред Божието Лице аз ще кажа само онова, което съм видял и чул: Във духа бях пренесен върху много голяма нива със пшеница, която беше презряла ,и видях, какпълни житни класове, които бяха опекани от слънцето, всичките еднакво се навели надолу. Зная, че през цялото време на милостта Словото се сееше като семе , и че във всеки един период на Църквата имаше жетва на души, които са били победители. Обаче Писанието говори също и за това ,какво ще се случи най на края, то ест, че пшеницата ще бъде събрана във Небесната житница (Мат.3:12). Погледа ми беше привлечен с това, че във цялото пшенично поле нямаше нито един плевел. И във духа знаех ,че плевелите са били вече събрани, както е написано «Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове» (Мат.13:30). След това погледнах наляво и видях чисто нов зърнокомбайн. През същия момент Господ ми говореше със могъществен глас: «Моят слуга, този комбайн е предназначен за теб, защото ти трябва да събиреш реколтата...» Аз веднага отидох и седнах в онзи комбайн, обаче настъпи голяма тъмнина... Беше нещо подобно, сякаш имаше война във натежалите облаци, и аз казах: «Верният Господ, вече е много късно ,аз  не мога да събера реколтата, защото готови са съдбите да се изсипят върху земята. Обаче в следващото мгновение слънцето със цялата си сила проби се чрез една дупка във пласта на облаците, и блесна върху пшеничното поле. Веднага аз задвижех лостовете и започнах да събирам житото. И щом свърших , стана абсолютна тъмнина, и само чувах пращене и гръмотевици.

Гр. Крефелд: «Моят слуга, откажи се от пътуването във Индия». Аз го направих само след като Господ втори път ми го заповяда. Вече бил съм взел билетите от туристическата агенция, и трябваше да излитам в петък, това беше през октомври 1976 година. Самолета от Бомбей за Мадрас, във който трябваше да летя, запалил се веднага след излета си и паднал, и всичките 96 пътника се погинали. Моята фамилия също беше във списъците на пътниците, което се подтвърди с телефоното обаждане от Министерството на външните работи, обаче тогава още не е настъпил часът за заминаването ми.

Гр. Едмонтон, Канада: «Моят слуга, Аз те поставих според Maт. 24: 45-47 за да даваш храна на време». Това беше за мен отговор от Господните уста, след като предишния ден брат Баблиц ме попита: относно служението ми, може ли да го намерим в Библията, както служението на брат Бранхам? До тогава не бих съм знаел това. О, вярност Божия! Амин. Брат Бранхам нали ми каза

на 3 декември 1962 г: „Брат Франк, изчакай с раздаване на храната, докато не получиш остатъка».

Гр.Крефелд: «Моят слуга, когато ще се започне последното действие, тогава Аз отново ще говоря с теб. Тогава Моят Дух ще се свети в тебе..."И във връзка с това беше споменат и град Цюрих. Здраво държа на това, че на края Бог Сам ще извърши кратко и мощно дело, в което ние ще приемаме участие: «защото ще свърши и ще реши дело по правда; понеже решително дело ще направи Господ на земята» (Римл.9:28).

Гр. Крефелд: «Моят слуга, когато ще се отворят границите, тогава Аз ще призова Невястата от източноевропейските държави...». Във видението аз бях във голяма празнична зала на сцената, мнозина хора влязоха и седнаха. И след това виждах, че навсякъде имаше още празни столове. В следващия миг от горе в дясно лампата, под която бях изправен, дойде гласът на Господа: «Моят слуга, когато това ще стане, тогава Моето Пришествие ще наближи много-много...» А след това видях как в ред идваха отделни групи от източно европейските държави. Ръководящия брат от всека група ме поздравяваше ме, и след това влизаше в залата заедно със всичките. И след като влезе последната група, аз погледнах върху залата - всичките столове бяха заети. Това преживяване съм го имал  на 13 години преди падението на Берлинската стена през 1989 г. и отворене на източните граници. Тогава през 1976 г. никой не е мислил върху това,че източният блок ще се разпадне, и ще има обединяване на Германия и на Европа.

Гр. Крефелд: «Моят слуга, отиди на съседният парцел, посвети го на Мен, и строи върху него». Този поземлен имот през Втората световна война е бил един лагер за военопленни, и имаше обща граница със нашият молитвен Дом, имота беше отделен от нашия парцел с ограда височина 2,30 м. Аз минах върху парцела чрез тясна портичка, която водеше към търговски център, коленичих във гъстите храсти, и посветих го на Небесният Бог за Неговата Църква тук на земята. Днес върху него се разполагат сградите на мисията, типография, бюрото, помещение за изпращане, басейн за кръщаване.

Гр. Крефелд: «Моят слуга, вземи със себе си старейшините, и отиди към Р.Т. и прочети му онова слово, което е казал пророкът Исая към Езекия. И той ще оздравее (Исая 38)». Брат Русс и брат Шмидт, и аз сме направили така, както ни заповяда Господ, и Бог подвърди словото Си със чудесно исцеление!

Гр. Крефелд: «Моят слуга, иди и речи слово, защото вярваща жена не трябва да бъде засрамена пред невярващият и съпруг». Една скъпа сестра е била пристигнала на служба с чисто нова кола, преминавайки повече от 300 км. Когато тя искаше да тръгва обратно, колата не можеше да се запали, и след като специалисти от братята ни се опитатваха да я запалят, дори и специалисти от пътната служба ADAC. Тъкмо аз минавах чрез молитвеното помещение, когато дойде Господният глас. Никой не може да си представи, каква сигурност и какъв абсолют носи с себе си изходящото слово от Господните уста! Излязох в двора, няколко братя още бяха там, отидох при сестрата и казах и: «Иди и запали колата, - така каза Господ». Сестрата ми отговори: «Ние вече всичко опитахме...» Аз я прекъснах: «Не говори, а иди и направи онова, което е било ти казано в името на Господа!» Казаното беше направено! Колата от първи път се запали, и тя стигна до вкъщи без някакви проблеми по пътя. На следващата сутрин колата нямаше нито звук, и наложи се да я транспортират за ремонт. Там откриха, че бензиновата помпа е била с дефект, и така беше сменена на нова.

Гр. Крефелд: Събота 18 ноември 1978 г. сутринта около 10 ч във бюрото на Мисионцентра Господ ми каза: «Моят слуга, изследвай Деяния на Апостолите относно това, дали някога е бил призован на служение мъж заедно със жена му?» Взех Библията си, започнах да чета Деяния на Апостолите, и скоро виждах, че дори и седемте за прислужване на трапези, са били призовани без съпругите им. Чрез това слово беше отворено от самият Бог, че пророчество, което беше казано през май 1976 г. че аз трябва да посветя двама съпрузи на служение (и това го направих с впечатление че то е «така казва Господ»), е било лъжливо.

Гр. Крефелд: През декември 1980 г. по време на мисионерското пътуване чрез Африка, във Аккра (Гана) получих през ноща четири ухапване от комар. След като се завърнах обратно, ме докараха на 1 януари 1981 в болницата, къде установиха диагноза «тропическа малария» в последна фаза. Чрез три дена чух думите на главният доктор и професор Бекер казваше на екипа си от лекари: «Вече е много късно ,многое късно ,тук повече нищо няма да помогне, нито едно лекарство, нито кръвопреливане». Аз още можах да чувам, но бях много ослабен за да говоря. Разбрах, че нещата идват към края ,и едиственият ми въпрос беше: «Господи, моя Изкупител, какъв съм пред Теб?» И след това бях взет от телото ми и пренесен в синето небе, виждах без брой народ, облечени в бели дрехи. Всичките бяха на възраст цъфтеж на младостта (Иов. 33:25). Очите ми взеха различни цветове на косата, всичките сестри бяха с дълга коса, без покривки. Ние величественно се издигахме нагоре и нагоре ,след това видях хоризонтална отделителна линия, също каквато е върху облаците при изгрева на слънцето. Във духа си знаех, че следва да срещнем Господа във въздушното пространство. Затова погледнах нагоре и видях святия град. Вълни на блаженство преминваха чрез небесното ми тяло. Знаех, че това е възнесение. И колко голямо беше ми разочарованието, когато се върнах отново в земното си тяло.

Гр.Крефелд: «Моят слуга, събери Ме народа Ми, всички, които са сключили завет с Мен при жертвата. Искам да им дам да чуят думите Ми...» После намерих два места в Писанието, в които е изразено същото: Втор.4:10 «Събери Ми людете, и ще ги направя да чуят думите Ми...» и Пс.55:5-6 «Съберете Ми Моите светии, които направиха с Мене завет с жертви. И небесата ще известят правдата Му, защото сам Бог е съдия». Божия народ, истинската църква сега се събира за да слуша Божиите думи. Ние трябва да приемем онова, което Бог ние е дал чрез завършването на Новия завет: «защото това е моята кръв на новият завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете» (Мат.26.28). Който сега принадлежи към Божият народ, той ще идва да слуша Божиите думи. А всички останали ще продължат да ходят по собственните си пътища. Обаче, Писанието винаги се изпълнява: «Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога» (Йоан 8:47).

Гр. Варна, България: по времето на едно мисионерско пътуване на 15 юли 1999 г. следобед бях вдигнат от тялото си във рая: виджах как хармонично се движеше една светлина в пълнота си, която имаше всички цветове на дъгата. Знаех в духа, че престолът беше по-горе, вдясно от мен, защото от това място излъчваше светлина, приличаща на огън. Отляво мъжки хор с издигнати ръце пееха на немски език думи от Пс.34: «Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, и ги избавя. Вкусете и вижте, че Господ е благ; Блажен оня човек, който уповава на Него». Брат Бранхам е казвал 68 пътя «Ангелът на Господа се намира тук, на подиума». Това е било присътствието на ГОСПОДА в свърхестествен облак на светлина.

Това всичко е една милост: призванието, посланието и свързани с тях преживявания. Всичко остава така, че тази Вест трябва да предиде второто Пришествие на Христос. Брат Бранхам го е казвал 17 пътя, и нищо не може да го отмени в спасителния план преди основание на света: «Който от началото изявявам края, И от древните времена нестаналите още неща, И казвам: Намерението Ми ще устои, И ще извърша всичко що Ми е угодно» (Ис.46:10).

продължение

четете в pdf

 


Последнее обновление 05.06.18 20:28