bank-medias.ru | http://sportnews94.ru | http://telepat09.ru | mynewsmaker.ru/ | seonus.ru
Кръщение, Господна вечеря и миене на крака PDF Печать E-mail
Добавил(а) Administrator   
15.10.17 04:40

Въведение

Кръщението и вечерята са библейски нареждания, които се практикуват в повечето християнски и свободни църкви, макар и по различен начин. Първохристиянският оригинал се е изгубил в течението на християнската история. Въпреки, че църковните учители и реформатори мощно воювали със същото Слово, за същото Слово, относно същото Слово, но те не успели да се върнат към единството, възвестяването и практикуването на първоначалното християнство.

За първите християни четем: „И те постоянствуваха в поучението на апостолите…“(Деяния 2:42) Знаели, че Самият Господ призовал апостолите и им разкрил тайните на Божието царство. След Своето възкресение Господ остана при Своите: „до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал; на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство“(Деяния 1:2-3). Разговарял с тях за всичко, свързано с Божието царство, и им предал Своите поръчения. В денят на Петдесетница изпратил върху тях Светия дух, Който им изяснявал Словото и ги подтиквал към деяния според съвършената Божия воля.

Въпреки, че Павел от самото начало не е бил с Исус и учениците Му, а учил теология, след своето си обръщане проповядвал същото Евангелие във всичките му точки, както и апостолите. Той е бил призован по свръхестествен начин, и първо заминал за Арабия. След четиринадесет години отишъл в Йерусалим по Божия воля, и изложил пред братята Евангелието така, както го проповядвал между езичниците, за да разбере, дали не се е трудил напразно (Галатяни 2:1-2).

Деянията на апостолите и писмата им свидетелстват за съвършеното съответствие на тяхното учение с четирите Евангелия и Стария завет. Затова всичко, произхождащо от апостолското време, е чисто библейско учение и практика. При това ние нямаме нищо общо с възгледите на Петър или Павел, а направо с Бог и Божието Слово. И в днешно време това е единствения валиден метър, с който трябва да се измерва всичко.

По онова време Господ попитал Своите ученици: „Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме. А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо“ (Матей 13:51-52). Във всички времена Господ използвал хора, на които отредил специални задания в Своето царство. Неговите пратеници винаги приемали и Словото Му и Духа Му. По този начин идвали яснотата и откровението за Неговата воля и правилното й изпълнение. Несъмнително знамение за това е факта, че техните възвестявания и деяния са в съответствие с цялостното свидетелство на Светото Писание. Нашият Господ и апостолите разполагали единствено със Стария завет, към който винаги се обръщали. В Новия завет намираме 845 цитата, произхождащи от Стария завет.

Проповедниците на Евангелието взимат голяма отговорност пред Бог. Всеки „работник в Божието царство“ трябва да има смелостта да сравни, както направил Павел, дали това, което преподава и практикува е в съответствие с оригиналното възвестяване и деяния на апостолите. Щом Павел е имал нужда да сравни своето учение с учението на апостолите, за да разбере, дали не се е трудил напразно, можем ли ние да си позволим да сме самоуверени? Разбира се, че не! Всичко божествено има само един оригинал. Тези неща, които не съответстват с него, са имитации и фалшификати.

В писмото до ефеската църква е написано: „…и си изпитал ония, които наричат себе си апостоли, а не са, и си ги намерил лъжливи“(Откровение 2:2). Слушателите стигнали до това заключение, сравнявайки проповядваното със оригиналното възвестеяване на апостолите. И така библейските вярващи разбрали, че мъжете, които твърдели, че са апостоли, са лъжци, защото тяхната проповед не съответствала на чистото божествено послание.

В първоначалното християнство не съществувала неяснота относно кръщението и вечерята. Господ дал ясни указания на апостолите. Относно Своите пратеници казал: „Който слуша вас, Мене слуша“ (Лука 10:16). Затова искаме тук да опишем кръщението и вечерята така, както ни са оставени в Светото писание. С вечерята е непосредствено свързано и миенето на крака, което също ще обсъдим накратко в светлината на Божието Слово.

КРЪЩЕНИЕ

Първо ще обясним накратко библейското кръщение. Господ заповядал да се кръщава, затова в християнските деноминации се кръщава. Обаче, по време на развитието на църковната история се появяват големи отклонения от учение и практикуване на кръщението в първоначалната Църква. Въпреки, че по онова време е съществувало едно единствено кръщение, днес откриваме големи разлики в организираните и свободните църкви.

Думите на апостол Павел към повярвалите в Ефес са валидни и за днешно време: „Един Господ, една вяра, едно кръщение“(Ефесяни 4:5). Наистина съществува само един Господ – това Бог, има само една истинска вяра, то ест библейска, и има само едно единствено кръщение, което го практикували апостолите.

В тази брошура искаме с помощта на Светото писание да отговорим на тези въпроси: Какъв е смисъл на кръщението? Какво означава кръщението? Кой може да бъде покръстен, и как се извършва това на практика?

Предпоставка

Личната вяра е основната предпоставка за да може някой да бъде покръстен. Възкръсналият Господ дал ясна заповед на Своите ученици малко преди Своето възнесение: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти ще бъде спасен“(Марк 16:15-16). Тоест на първо място е възвестяването за спасение според Писанието, а не религиозния акт.

Чрез проповдта за примирението, дадено ни от Христос, Разпнатия, се предлага на хората Божия благодат и милост. Както е написано, вярването идва от слушане, а слушането е от Божието слово (Римляни 10:17). Чрез слушане на проповедта от Божието слово, Светия Дух извършва във слушателите необходимата вяра. Тези, които вътрешно се съгласяват и в сърцето си казват «наистина е така», съзнателно приемат божествения дар на милостта. Човек изживява лично спасението си, и става вярващ. Според Римляни 8:16 Светия Дух свидетелства на всеки човек, който изживял това, че е той Божие чадо. Това е сигурността за спасение, която важи пред Бог – чрез вяра към опрощението.

После следва второто действие - кръщение. „И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха…“ (Деяния 2:41). Така ни е обявено за денят на основаването на новозаветната Църква. Резултатът от първата проповед в деня на Петдесетница е бил много мощен. Около три хиляди слушатели приели Словото като божествено послание, и били покръстени. Така според този библейския пример ставали служенията до третото столетие след Христа.

Апостолите и други мъже притежаващи пълната мощ на Святия Дух, и ходили и проповядвали евангелието. Един от тях бил Филип, чието служение предизвикало мощно пробуждане в Самария. И там хората повярвали и веднага се взели кръщение (Деяния 8:16).

Евангелист, чрез водителство от Духа, срещнал етиопски велможа, който четял Исаия 53-та глава (Деяния 8:26-39). В стих 35 е написано: „А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.“ Благовестието се крепяло върху пророческото Слово, във което вече било предсказано спасението, което Бог искал да дари на човечеството.

По средата на проповедта етиопеца прекъсва Божия мъж и казва: „Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?“ Условието, което Филип поставил, е в пълно съответствие със Словото на Господа и апостолите, е: „Ако вярваш от все сърце, можеш.“ Спонтанно той е отговорил: „Вярвам, че Исус Христос е Син Божий.“

„Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го“(стих 38). И тук вярата е дошла от слушане, а слушането – от проповедта на Христовото слово. Божия Дух действал на слушателите, и веднага след това следвало библейско кръщение.

В следствие на необикновено откровение, Петър бил изпратен в Кесария в дома на римския стотник Корнилий (Деяния 10). Неговата проповед отново дала библейски резултат. Съобщено ни е: „Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото“(стих 44). За да могат повярвалите да изпълняват всякаква правда и заповед на Господ, апостолът казал: „Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Светия Дух, както и ние?“(стих 47). Точно това ще прави и днес всеки истински вярващ, и ще бъде покръстен библейски, дори вече да е приел Духа. Всичко направено от Бог продължава до края без промяна, и в пълно съответствие.

Никакво кръщение на деца, респективно поръсване на бебета, не се споменава нито веднъж в Светото писание. Който се опитва да го оправдае със случката в Лука 18:15-17, би трябвало да прочете параелните места в Матей 19:13-15 и в Марк 10:13-16. Там става ясно, че Господ Исус само полагал ръце си на децата, които Му носели, и ги благославял. Учителят не е казал нищо относно кръщаване на деца. И в днешно време вярващите родители носят своите деца на библейските събрания, за да бъдат благословени и посветени на Господ чрез молитва.

И другото място в Писанието, с което хората оправдават кръщението на деца, също не свидетелства за това. Когато Павел и Сила били във тъмницата в Филипи, се случило нещо свръхестествено, и началникът на тъмницата бил ужасен. Попитал Божиите мъже: „Господа, що трябва да сторя, за да се спася?“(Деяния 16:30). Те отговорили: „Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.“ В следващия стих четем: „И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.“ Тук отново виждаме вярно изпълнение на мисионерската заповед: първо било проповядване на благовестие, което всички членове на семейството чули и приели, преди да бъдат покръстени.

„И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.“ Охранителят на тъмницата и тези, които се намирали в дома му, първо повярвали благодарение на проповедта, и чак след това били покръстени. Няма и намек за това, че са били покръстени и деца или бебета.

Всеобщо известното практикуване на кръщението в днешно време няма никаква библейска основа, което доказва и църковната история. То произлиза от епоха на брутална и насилствена християнизация, когато по цели домакинства и народи са били покръствани против тяхната им воля. Вяра, необходимата за кръщение, по-късно е била заменена с кръстници, което също е напълно небиблейско служение. Както ясно можем да видим от горепосочените места в Писанието, човекът носи отговорност за своите решения пред Бог. За съжаление, в повечето случаи проповядването в християнските и свободните църкви не следва апостолския пример, поради което и библейските резултати не се появяват.

Име

Едва ли в Светото Писание има стих, който да е толкова неразбран и изопачен, колкото Матей 28:19. Той казва: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух…“ Незнайно как в по-късните столетия от тези думи направили триединната формула, която се използва до днес в почти всички църкви и свободни църкви. Изглежда никой не се е запитал, кое е името, в което трябва да се кръщава. Отец, Син и Светия Дух са наименования на различни откровения на Бог. Човекът също може да има наименования, например, учител, адвокат, лекар и т.н. Може да бъде баща, съпруг и син. Всички тези са названия, които имат право да съществуват в съответствие на валидните отношения. Но всеки човек има някакво име. Същото важи и за Бог, Който се е възвестил в Стария завет със заветното име Яхве. При кръщението става въпрос за име, с което Се е открил в Новия завет, което обаче не е изречено в Матей 28:19.

Сега ще разгледаме няколко места в Писанието, където също става въпрос за име, без да бъде то споменато. Това ще е от голяма помощ за всички, които търсят истината. В Лука 10:17 четем, че седемдесетте ученика изпратени от Бог се върнали и радостно съобщили: „Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.“ Не е ли ясно, че тези мъже изживели и имали предвид силата на името ИСУС? Разбира се! При думите на Господ: „Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име…“(Матей 18:20), и тук също никой няма да се съмнява, че става въпрос за името ИСУС, въпреки че не е изречено. В Лука 24:47 е написано, че в Негово име трябва да се проповядва опрощение на греховете, и в Йоан 2:23, че мнозина повярвали в Негово име. Относно всички такива места в Писанието всеки знае, кое име се има предвид, само не и за Матей 28:19. Странно е. Би трябвало да се помисли сериозно по този въпрос.

В гореспоменатите места става дума за името на Сина. Други ще се отнасят до името на Отеца.

продължение