bank-medias.ru | http://sportnews94.ru | http://telepat09.ru | mynewsmaker.ru/ | seonus.ru
Отвъд Завесата на Времето PDF Печать E-mail
Добавил(а) Administrator   
23.07.11 00:48

Уилям Бранхам

Отвъд Завесата на Времето

Проповядано на 5 март 1961 г., САЩ

текста в pdf

Тази брошура е откъс от проповедта на Уилям Марион Бранхам, която беше първоначално озаглавена «Отвъд Завесата на Времето». Свидетелството му беше публикувано през февруари 1961 г. от «Международно общество на бизнесмени на Пълното Евангелие» в изданието «Гласът на мъжете на Пълното Евангелие», страници 3-5.

Предишната сутрин лежах в леглото си. И аз бях заспал и сънувах, че Джоузеф бе болен; и аз го бях вдигнал на ръце, за да се помоля за него. И когато се събудих, бях много обезпокоен. Казах си: “ Е, може би Джоузеф ще се разболее.”

И като вдигнах поглед видях пред мен да върви малка тъмна сянка, с по-скоро кафеникав цвят. Тя изглеждаше така, като че ли бях аз. Наблюдавах я. А зад нея вървеше Някой в бяло и това беше Той. Погледнах към жена ми, за да видя дали е будна и да й го покажа – тя можеше да види видението. Но тя спеше.

Казах : “О, съжалявам, Господи. Но това е бил живота ми: Ти е трябвало да ме подтикваш към всичко, което съм направил. Всеки път когато нещо се случваше, аз си мислех, че Ти го правиш. А осъзнавам, че Сатана се е опитвал да ме отклони от това.”

Добавих: “ Ако можеше само Ти да ме ръководиш.” И като погледнах, видях най-красивото мъжко лице, което някога бях виждал.  Той бе пред мен, гледайки назад. Той протегна ръката Си, хвана моята и започна да отива нататък.  Видението ме напусна. Миналата неделя се бях събудил рано. А това видение се случи в събота – това.

Постоянно уморен, винаги съм си мислил за смъртта. Бидейки на петдесет години, моментът не бе твърде далеч; И аз се чудех как ли щях да изглеждам в това възкресенско, небесно тяло.  “Дали ще е така, че аз ще виждам скъпите си приятели и да речем, че брат Невил се носи, като едно малко бяло облаче, но дали ще може да каже: ‘Здравей, брат Бранхам? И когато Исус дойде отново, дали тогава отново ще съм мъж.” Често си мислих това.

Сънувах, че бях някъде на Запад. И че се спусках по едно малко пространство изпъстрено с пелин, жена ми беше с мен, и бяхме на риболов за пъстърва. Спрях и отворих някаква врата. А небесата бяха така красиви. Не изглеждаха като тези над долината тук. Бяха бели и с красиви бели облачета. Казах на жена ми: “Трябваше да дойдем тук много по-рано, скъпа.” Тя ми отговори: “Да, заради децата трябваше да дойдем, Били.” Продължих: “Това е…“ И се събудих.

Помислих си: “ Много сънувам! Чудя се, защо?” И погледнах надолу – тя лежеше до мен.

Поставих възглавницата си на по-високо, както много от вас хора го правите, облегнах главата си на таблата на леглото и скръстих ръцете си отзад на тила. Лежах там така. И си казах: “Е, просто се чудя какво ли ще е там, от другата страна. Вече съм на петдесет и нищо още не съм направил. Ако само можех да направя нещо, с което да помогна на Господ, защото зная, че съм смъртен. Най-малко половината ми време е изтекло, или повече от половината. Ако дори доживея до възрастта на родителите си, дори тогава половината от времето ми е преминало. Огледах се наоколо. Лежах там като възнамерявах да ставам. Беше около седем часа. Помислих си: “ Вярвам, че ще отида на църква тази сутрин. Ако пресипна, тогава с удоволствие ще слушам как проповядва брат Невил.”

Така че казах: “ Будна ли си, скъпа?” А тя спеше много дълбоко.

Не искам да пропуснете това. Това ме промени. Не мога да съм същият брат Бранхам, който бях.

Огледах се. И чух Нещо, което повтаряше: “Тъкмо започваш. Устоявай във битката. Просто продължавай да устояваш.”

Разтърсих глава за около минута. Помислих си: “ Е, вероятно само си мисля това.” Знаете, че човек може да получи някои халюцинации. И казах: “ Сигурно просто съм си въобразил това.”

Но Това повтаряше: “ Устоявай във битката. Продължавай. Продължавай.” Казах си: “ Може би аз казах това.” Прехапах устните си и сложих ръка на устата си.

И ето че То отново се появи и каза: “Просто продължавай да устояваш. Ако само да знаеш какво има в края на пътеката!”

Струваше ми се като че ли чувах Греъм Снелинг или някой, който пееше тази песен по този начин. Пеят я тук, Анна Мае и всички вие.

 

Мъчно ми е за дома и съм натъжен; и искам да видя Исус.

Иска ми се да чуя как тези мелодични пристанищни звънци звънят.

Това ще проясни моята пътека и ще прогони всички страхове.

Господи, позволи ми да надникна зад завесата на времето.

 

Чували сте я, да, се пее тук в църквата.

И ето че чух Нещо да казва: “ Би ли искал да надникнеш просто отвъд завесата?”

Казах: “ Това би ми помогнало толкова много.”

Огледах се. След миг аз, просто след миг се намерих на едно малко място, което се спускаше надолу. Погледнах назад, и ето там лежах на леглото. И си рекох: “Това е странно нещо.”

Не бих искал да повтаряте това. Това е пред църквата ми или моето паство, на което съм пастор. Дали бях в това тяло или извън него, дали беше транслация, но не беше както никое друго видение, което бях имал. Можех да виждам и този, и Онзи свят.

И когато прекрачих в това малко местенце никога не бях виждал толкова много хора да тичат и да викат: “ О, нашият скъп брат!”

Огледах се. Млади жени, може би в началото на двадесетте си години, и между осемнадесет и двадесет годишни ме прегръщаха и викаха: “ Скъпият ни брат!”

А ето че дойдоха и млади мъже, в разцвета на възрастта си. И очите им искряха и изглеждаха като звезди през тъмна нощ. Зъбите им бяха бели като перли. И те викаха, сграбчваха ме и викаха : “О, нашият скъп брат!”

Спрях се и се огледах, аз бях млад. Погледнах назад към предишното си тяло, което лежеше там, с ръце зад тила. И казах: “Не разбирам това.”

Тези млади жени се хвърляха върху мен с протегнати ръце. Е, аз осъзнавам, че това е разнородна публика, и затова разказвам това с ласкавостта и зрелостта на Духа. Мъже не могат да прегръщат жени без човешко чувство; но нямаше такова Там. Нямаше вчера или утре. Те не се изморяваха. Те бяха… Никога през целия си живот не бях виждал толкова красиви жени. Имаха коси достигащи до кръста им; дълги поли стигащи до петите им. И те просто ме прегръщаха. Не беше прегръдка като дори тази на сестра ми, която седи ето там, с която ме прегръщаха. Те не ме целуваха, и аз не ги целувах. Това бе нещо, за което нямам речника, нямам думите, с които да го изразя. “Съвершенство “ не би се и доближило до това. “Превъзходно“ не би се и докосноло до това, няма как. Това бе нещо, което аз никога… Вие просто трябва да сте Там.

И така аз се огледах насам и натам. А те прииждаха, хиляди. И казах: “Не разбирам това.” Добавих: “е, те…”

И ето че се появи Хоуп. Това бе първата ми жена. Тя се затича и никога не каза: “Моят съпруг.” А тя каза: “ Моят скъпоценен брат”, когато ме прегърна. Имаше и друга жена стояща там, която ме прегърна, и после Хоуп прегърна тази жена и всяка останала. Помислих си: “О, това трябва да е нещо различно. Не може да бъде… Има нещо... О, нима бих поискал някога да се върна отново в старото си тяло?”

Тогава се огледах. Помислих си отново: “ Какво е това?” И отново се огледах, наистина добре. И казах: “ Не разбирам това.” А Хоуп изглеждаше нещо като почетен гост. Не беше по-различна, а просто нещо като почетен гост.

И тогава чух Глас, който бе в стаята и ми проговори: "Это то, что ты проповедовал, чем является Святой Дух! Это совершенная любовь. Ничто не может войти сюда без этого!"“Това е, което ти проповядваше за Святия Дух - това е съвършената Любов. И нищо не може да влезне Тук без нея.”

Убеден съм все повече, отколкото през целия си живот съм бил, че е нужна съвършената Любов, за да се влезне Там. Нямаше завист. Нямаше умора. Нямаше смърт. Болест никога не би могла да бъде Там. Тленността никога не би могла да те състари. А те… Те не можеха да плачат. Беше върха на красотата и на радостта.

Каквото и да правите, оставете го настрана, докато не придобиете съвършенна любов! Бъдете в таково състояние, когато ще можете да обичате всички, дори и всякакъв неприятел. Неважно, дали пада самолета, или удря грамотевица. Или неприятелите ти ще насочил пистолет към мен – каквото и да е, то няма значение. Ти имай съвършенна любов!

И ако ти не си взел водно кръщение — сега го вземи! Ако не си получил кръщение със Святия Духе — получи го сега! Имай стремеж към онази съвършенна любов. Която ще те отнесе в онова Място на красота и радост, зад завесата на времето.

О, скъпоценният ми брат!” И те ме хванаха и поставиха на едно много високо място.

Помислих си: “ Не сънувам. Отново гледам към тялото си лежащо долу на леглото.”

И тъй, те ме поставиха там. А аз си казах: “О, не бива да седя тук.”

И ето че прииждаха жени и мъже, и от двете ми страни, точно в разцвета на младостта си, викайки. А една жена, която стоеше там извика: “ О, скъпият ми брат! О, ние толкова се радваме да те видим Тук.”

Казах: “ Не разбирам това.”

И тогава Гласът, който говореше над мен, каза: “Знаеш, че е записано във Библията, че: «Пророците бяха събрани с людете си.’”

И аз отговорих: ” Да. Помня това от Писанията.”

Каза ми: “ Е, това е когато ти ще се събереш с твоите люде.”

Отговорих: ” Тогава те ще са реални, и аз ще мога да ги чувствам.”

О, да.”

Продължих: “ Но тук има милиони. Няма толкова много Бранхами

А Гласът отговори: “ Те не са Бранхами. Това са твоите новоповярвали. Това са тези, които ти си довел при Господа.” И продължи: “Някои от жените, за които си мислиш че са толкова красиви, бяха на повече от деветдесет години, когато ти ги доведе при Господа. Нищо чудно, че викат: ‘Скъпият ни брат!’

А те изведнъж извикаха: “ Ако не бил си отишъл тогава, нямаше сега да сме Тук.”

Огледах се наоколо. Помислих си: “ Е, не разбирам.”

Казах: “ О, къде е Исус? Искам толкова много да Го видя.”

Те отговориха: “Е, Той е само малко по-нависоко, точно нагоре по този път.” И продължиха...

Продължение: текста в pdf


Последнее обновление 27.05.20 18:08